Временните сгради се отнасят до прости структури или съоръжения, построени и използвани временно от единици и лица за производствени или битови нужди и които трябва да бъдат разрушени в рамките на определен период. Примерите включват бараки, работни навеси и зали за кратко{1}}изложби (стаи за модели, стаи за изложби). В структурно отношение те не трябва да надвишават два етажа и с изключение на специални инженерни изисквания обикновено не се използват издръжливи структурни форми като излят --на място стоманобетон.
Срокът за ползване на временните сгради е законово определен. Съгласно *Закона за градоустройство* и *Закона за земеустройство* „Срокът за ползване на временните постройки не може да надвишава две години и същите се събарят от собственика в рамките на одобрения срок за ползване“. На временните постройки не се издават удостоверения за собственост и предназначението им не може да се променя. Ако е необходимо удължаване поради специални причини, строителната единица трябва да подаде заявление за удължаване преди датата на изтичане, като е разрешено само едно заявление за удължаване. Ако две-годишният период е изтекъл без одобрено разширение, това се счита за незаконна сграда.
